Обичам Невъзможното!
То ме издига над Реалността!
А боговете обичат в мене

Арийската тъга е вечна,
нечути - воплите й крепки;
и после свършека, във реч на 

Всред Неправилната Съдба и Правилната Природа
се ражда Субективността за смях и позор!
Ти който възнамеряваш да оставаш сериозен

 Небе, аз вярвам в теб! Както в моето юношество, когато още не познавах думите, и пишех без да хитрувам, само с твоята божествена енергия, и ти движеше в мене собствената си ръка - така днес аз оставям устните си да ги движи твоят вятър!...

Сурва е обиден. Той е оскърбен. и неговото унижение расте, Той иска отмъщение, възмездие, справедливост, жертва! О, Царю  Небесни,  избери  Си  жертвата  -  един  всред  тези  тук,  ако  не искаш да я избереш отново всред цялото човечест...

Кой говори за хората, когато боговете са си обявили война? Военните  действия  са  техният  любим спорт. Ако  спрат  да  воюват  помежду  си  -  има  опасност  да  се вгледат в света и да открият, че той не заслужава веднага тяхното възх...

Затъмненото огледало на моята епоха се счупи,
защото преувеличи малкото и направи великото да изглежда незначително.
Диктатори и чудовища монополизираха изяществото му.

 
 Като искаше да разбере недостѫпното
за разума, Филипъ казваше:

Господи Иисусе Христѣ, Сине Божий,
благолслови душитѣ на загиналитѣ
въ (-) война / (-) вѫзстание / отъ вражеска рѫка Българи.

Розата червена, листата си докосна до връзката с геена - пръстта.
Погали нежно гроба и определи нея - смъртта.
Нека туй му се вмени като доблест, от греха да не остане ни вест.

Бог ще ни въздаде, според това, което сме заслужили!
Душата ми благодари Нему за недооценените моменти,
в които душата ми се сливаше, както с Родината,

 Самолюбие или чест, сърце изпълнено с горест
трябва да пречупи гредите около душата си.
О, възпей със славни песни, ти,