Затъмненото огледало на моята епоха се счупи,
защото преувеличи малкото и направи великото да изглежда незначително.
Диктатори и чудовища монополизираха изяществото му.

 
 Като искаше да разбере недостѫпното
за разума, Филипъ казваше:

Господи Иисусе Христѣ, Сине Божий,
благолслови душитѣ на загиналитѣ
въ (-) война / (-) вѫзстание / отъ вражеска рѫка Българи.

Розата червена, листата си докосна до връзката с геена - пръстта.
Погали нежно гроба и определи нея - смъртта.
Нека туй му се вмени като доблест, от греха да не остане ни вест.

Бог ще ни въздаде, според това, което сме заслужили!
Душата ми благодари Нему за недооценените моменти,
в които душата ми се сливаше, както с Родината,

 Самолюбие или чест, сърце изпълнено с горест
трябва да пречупи гредите около душата си.
О, възпей със славни песни, ти, 

Макар и да успееш тоз земен миг да превърнеш в душевно самозадоволение,
какво ще стане с пустата ти душа, макар и тежко обременена, все още нехаеща, когато
смъртен час у всяка твоя кост настъпи, като бавен мъчител за тебе, но като слад...

Край...на началото...следва вечността... Смъртний, живееш само за собствена облага, безумния ти се налага,  забрави семейство и родина,  остави ме... Сам да гина...и... Очакваш да премина? Не събрат, а враг... по-долен и от оня, що ме дъ...