Самолюбие или чест, сърце изпълнено с горест трябва да пречупи гредите около душата си. О, възпей със славни песни, ти,  сърдце мое, тез велики чувства -  общението и любовта, на човека вродени,  от баща и майка вменени. О, как дивно, от чувство към чувство, от страст към достойн дълг човекът преминава. Животът - бурен вятър, тихо пристанище. Вижте! Небесата въздигат Сина! А Той с нас на една трапеза седи! Не това изображение от детството, а Истинският, Съвършен и Необхватен Бог пред нас е. Веч срамно само Името Му да произнесеш е, във сквернител на общото благо,  във съдител на съдний ден превръщаш се. Но що има хора по таз земя - нека съдят ме! Със гнилите си мисли, нека пъдят ме! Аз срам нямам, душата ми -  и от актьор по - низша е. Но Бога обича, туй не ще се промени. С усмивка на лице, прошка моля - старая се дя умъртвявам мойта воля.