Като искаше да разбере недостѫпното
за разума, Филипъ казваше:
„Господи, покажи ни Отца“.
А Ти му отвърна: „Толкова време
си съ Мене и не позна ли, че Отецъ е въ Мене
и Азъ съмъ въ Отца?“
И тъй ние видѣхме, че за да разберемъ недостѫпното,
трѣбва да се смиримъ и къмъ Тебъ съ покаяние да погледнѣмъ.
Затова, Непостижимий, съ страхъ Ти зова: Иисусе, Боже прѣдвечни;
Иисусе, Царю прѣдсилни; Иисусе, Владико дълготърпеливи; Иисусе,
Спасителю прѣмилостиви; Иисусе, пазителю мой прѣблаги;
Иисусе, очисти греховѣтѣ ми. Иисусе, надеждо моя, не ме изоставяй;
Иисусе, Помощниче мой, не ме отхвърляй. Иисусе,
Създателю мой, не ме забравяй; Иисусе, Пастирю мой, не ме погубвай.
Иисусе, Сине Божий, отвори недоумяващия мой разумъ за познанието
на вѣковетѣ; за познанието на моитѣ прѣдци, що у Тебе намѣриха спасение!
Аминъ!