Сурва е обиден. Той е оскърбен. и неговото унижение расте, Той иска отмъщение, възмездие, справедливост, жертва! О, Царю  Небесни,  избери  Си  жертвата  -  един  всред  тези  тук,  ако  не искаш да я избереш отново всред цялото човечество и пак вместо едно сърце цялото небе да изпадне в немилост пред Теб!... Значи така, блудството погуби съвестта? а ти защо не му попречи?Защо не спаси майка си? Къде беше ти когато то замахна? Разбира се, че не беше тук! Ти влезе, вече когато е късно! Както и аз влязох тук, когато вече е късно! Както и твоята майка, която не знам, дали от радост, или от отвращение й се гади!, както и твоята сестра, която едвам се сдържа да не затанцува траурно дукция! или - ти беше тук? а? Ти може би вече беше тук? и чакаше отстрани със зачервени очи да угаснат вулканите, да се втвърди тържествената лава в мизерна земя, да приключи потопът, да стихнат  вълните, да се върнат моретата зад своите брегове, наблюдавайки как упорито бършат облаците кръвта от луната и когато изпраното небе се подготви за поредното си лицемерно причастие, ти крил се досега от строгата хладна вина, излизаше заедно с разглезената дневна светлина  да  посрещнеш  фалшивото  слънце,  удавило  в  очите  ти милиардите звездни свидетели, замръзнали във виновен ужас, за да погледнеш с него към изтърбушения корем на заклания зверски баща, върху когото ще поникнат плевелите на оправданието и кажеш: „аз това не съм го очаквал! аз съм безкрайно изненадан!” наистина  ли  си  изненадан,  смъртний?!

но какво приказвам?! синът да бъде там, където бащата го нападат? синът да очаква богохулствения мах, дръзкия удар от нож в корема на баща си? Да знае, да предчувствува, кога своенравната  земя  ще  захвърли  шепа  пръст  по  огорченото  небе? не  -  това би било твърде издайническо, това би било изобличаващо, то би издало  садиста  в  безпокоящия  се  нежно  загрижен  син! не,  ти  не би  могъл  да  бъдеш  тук!  Ти  не  си  могъл  да  знаеш,  че  това  ще  се случи!  Ти  не  би  могъл  да  очакваш  свирепо  тържество!  Защото  в противен  случай,  ако  очакваше  смъртта  на  баща  си,  ти  би  издал че си  мечтал  за  нея! а  аз  в  това  не  вярвам!  По-хубаво  синовете да  се  изненадват  от  убийството  на  своите  бащи,  отколкото  да предчувстват  минутата  на  техния  унизителен  сънен  вик. иначе,  всички  които  бдят  над  сънищата  на  своите  близки,  биха били обвинявани в таен копнеж по техния предсмъртен вик! в загрижеността на дъщерята биха откривали тайно желание за отцеубийство! в тревогата на майката по детето биха  чувствували несъзнателно желание по катастрофата, която би й го отнела!  Така  че  ти  си  чист!   Ти  си  невинен, ти казвам! не! Хич не си отваряй устата! няма да повярвам ако започнеш сега да ме убеждаваш, че ти си искал, но не си успя да го убиеш! ако ще всички възмездни ангели да кацнат едновременно  сега  тук  и  да  запеят  с  гласа  на  световния  хермафродит Имир -  „виновен е!” - аз няма да им повярвам, и ще ги разгоня ей с този меч, с който ти поиска да прободеш съвестта! не! не! не  ти  вярвам,  не  говори! не  се опитвай да ме убеждаваш, че си желал смъртта му! не си отваряй  устата,  защото  в  нея  словото  веднага  ще  подмени  твоите крясъци със своите фалшиви мелодии! само затворената уста ме изпълва с доверие! Пред словото на ангелите предпочитам целувката  на  зверовете. Мълчи и ти и всички! аз на никой няма да дам да проговори! никакви оправдания! а  още  по-малко  -  никакви  самообвинения! А към стражите -   Заколете всеки, който започне да се вайка и изрежда лицемерна вина! самообвиняващият се тук, след като той умря, е убиецът!