Небе, аз вярвам в теб! Както в моето юношество, когато още не познавах думите, и пишех без да хитрувам, само с твоята божествена енергия, и ти движеше в мене собствената си ръка - така днес аз оставям устните си да ги движи твоят вятър! И ако светкавицата избродира нечий свещен зов - това ще бъде моето познание! Снегът отново е моя кожа, океанът - моя кръв! Аз се връщам в теб чист!
 А учените никога няма да разберат, че в това, което те наричат поезия и метафора - за нас двамата с теб е   р е л и г и я !   Аз пиша: "Твоят небосвод е моя въздишка!" - и само посветените се споглеждат смутени, защото само те знаят, че това е
Д е й с т в и т е л н о с т т а,  отвъд която не стои никакво име! Нека тогава, за да не плашим човечеството, завинаги скрием, че изпъдените богове са се върнали в картините!

Не можете да го скриете. Благодарение на това произведение човечеството вече го разбра. И сте млого убави... Бог до бога, мила моя майно льо... юнак до юнака...

"Глупакът каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога."