Розата червена, листата си докосна до връзката с геена - пръстта. Погали нежно гроба и определи нея - смъртта.
Нека туй му се вмени като доблест, от греха да не остане ни вест. Честта на покойния бе любовта към живота... Ангели да го възпяват с Божествената нота. Баща и син било е туй тело, усеща се как смело приел той смъртта е. Прекъсна връзката си, с плътта и връвта.