Обичам Невъзможното!
То ме издига над Реалността!
А боговете обичат в мене

Арийската тъга е вечна,
нечути - воплите й крепки;
и после свършека, във реч на 

Всред Неправилната Съдба и Правилната Природа
се ражда Субективността за смях и позор!
Ти който възнамеряваш да оставаш сериозен

 Небе, аз вярвам в теб! Както в моето юношество, когато още не познавах думите, и пишех без да хитрувам, само с твоята божествена енергия, и ти движеше в мене собствената си ръка - така днес аз оставям устните си да ги движи твоят вятър!...

Сурва е обиден. Той е оскърбен. и неговото унижение расте, Той иска отмъщение, възмездие, справедливост, жертва! О, Царю  Небесни,  избери  Си  жертвата  -  един  всред  тези  тук,  ако  не искаш да я избереш отново всред цялото човечест...